Брат Йорданчо и Светият кръст на Кръстова гора

В село Борово през 1933 г. се появява мъж на име Йордан Стойчев Дрянков. Според многобройни източници, Йордан е роден в село Ковачевица, Гоцеделчевско. От дете е силно религиозен и следва каноните на Библията. Така, Йордан се отказва от светски изгоди и охолен живот. Остава много беден, извънредно скромен и много честен човек, който е готов да жертва себе си, достойнството и името си в името на Бога. Според околните той останал странна птица. Имал нетипично за хората държание, но бил добряк и мил към всички. Йорданчо, както бил наричан от всички, получавал видения. Едно от тях било повявата на кръста на цар Борис III в небето. Йорданчо се познавал лично с цар Борис III.

След една нощ, прекарана на връх Кръстов, той научил историята на мястото чрез видение. Тя гласяла, че там се пази частица от Кръста Господен.

Според други източници се смята, че от тази частица бил направен кръст, който преди това се съхранявал в Истанбул в султанската съкровищница.

Легенди разказват, че Руският цар изпратил пратеници на Султана, които взели кръста и се отправили към Средните Родопи, точно към манастира на връх Кръстов. Така той бил предаден и скри от монасите.

При всички случаи твърденията клонят към идеята, че сега там се крие свята частица.

И така, след получените видения, Йорданчо съобщил, че му било казано да направи и постави висок метален кръст в знак на това, че тя ще съдържа частица от Кръста Господен.

На 1 май 1936 г. металният кръст е донесен от брат Йорданчо и подполковник Величков на връх Кръстов, където в присъствието на цялото село Борово е бетониран на източното възвишение на хълма. Кръстът бива осветен от свещеник Петър Василев Кошелев. В края на освещаването хората казват, че каца бяло гълъбче, което след това литнало към западното възвишение на връх Кръстов.

.

Йордан Стойчев посочил гълъба и казал на хората да го последват, защото той ще им покаже къде се е намирало старото манастирско аязмо. Гълъбът кацнал на една скала. Хората побързали да разчистят камъните и не след дълго бликнала вода.

Йордан Стойчев мъченически умира в Ловешкия лагер през 1960 г., като жив е закопан до главата в пръст. Той остава загадка за хората и до днес.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *